Заболяванията на клепачите са свъзани с възпаления, травми, образувания с доброкачествен и злокачествен ход, възрастови изменения, чието лечение най-често е хирургично.

Халационът (ечемик) е най-честото възпаление на клепача. Получава се при лоша зрителна и комунална хигиена и отказ от ползване на очила. При липса на ефект от лечението в първите 1-2 седмици се препоръчва оперативен подход, който цели почистване на гнойното съдържимо на образуваната киста. Операцията е ефективна и не оставя никакви белези.

Ектропионът представлява обръщане на долния клепач навън, при което той се зачервява, секретира и дразни окото. Най-честите причини са възрастта и травматизма. Оперативното лечение е ефективно и трайно възстановява положението на клепача.

Ентропионът представлява обръщане на долния клепач навътре, при което миглите драскат окото, то се дрази, сълзи и зачервява. Най-честите причини са възрастта и травматизма. Оперативното лечение е ефективно и трайно възстановява положението на клепача.

Ксантелазмите са жълтеникави отлагания по клепачите с доброкачествен ход, често последица от повишен холестерол. Оперативното отстраняване най-често е по козметични съображения, може да се извърши с естетичен шев за да не останат белези.

Към болести на лещата спадат възпалителни и невъзпалителни, структурни и функционални, травматични и дегенеративни заболявания на очната леща. Лещата представлява безцветно, прозрачно, двойно изпъкнало образувание. Диаметърът на лещата варира между 8 и 10 мм на екватора. У млади индивиди тя тежи около 180 мг. Лещата е един от основните елементи на очната оптична система. Болести на лещата се характеризират с нарушаване на зрението и изискват адекватно и навременно лечение. Лечението на тези заболявания може да е консервативно или хирургично.

Видове болести на лещата:

Старческа катаракта

Заболяването старческа катаракта се среща най-често в старческа възраст, след 60 години, но може да започне и след 45 годишна възраст.

Различават се две форми на старческа катаракта - кортикална катаракта и ядрена катаракта.

Катаралната катаракта протича в няколко стадия:

- стадий на начална катаракта (cataracta incipiens): наблюдава се поява на единични периферни мътнини. Зрението е запазено или леко нарушено. В този стадий е възможно да се получи диплопия (двойно виждане) или полиплопия (пациентът вижда предметите умножени). По-късно мътнините напредват към центъра, което води до намаляване на зрението.

- стадий на набъбнала катаракта (cataracta intumescens): поради увеличаване на водата в лещата, тя набъбва, помътнява в централните части и повишаване на вътреочното налягане.

- стадий на почти зряла катаракта (cataracta fere matura): постепенно лещата губи от водата си, отбъбва и става хомогенно помътняла.

- стадий на зряла катаракта (cataracta matura): когато лещата помътнява изцяло тя добива равномерен матовосивкав цвят. Ако катарактата не се оперира тя „презрява".

- стадий на презряла катаракта (cataracta hypermatura): лещата намалява по обем. Ядрото на лещата става малко и може да мени положението си при движение на окото.

При ядрената форма, катарактата помътнява предимно ядрото на лещата. Когато се освети око с този тип катаракта, под действието на светлината настъпва свиване на зеницата ( miosis), което води до рязко намаляване на зрението. Ядрената катаракта, обаче зрее по-бавно.

Данни за степента на зрялост на катарактата дава изследването на ирисовата леща. Ако лещената кора още не е помътняла, когато се хвърли светлина върху окото от светлинен източник, разположен пред и в страни от болния, ирисът хвърля сянка върху лещата. Тя е толкова по-плътна и по-широка, колкото катарактата е по-незряла.

Лечението е оперативно. Използват се два основни оперативни методи за екстракция на катарактата: екстракапсуларна екстракция и интракапсуларна екстракция. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение при катаракта. То може само да забави процеса. Прилага се субституционна терапия (Vitajodurol, Catalin, Phakolen).

Други видове катаракта

Към други видове катаракта спадат травматична катаракта, лекарствено-индуцирана катаракта, миотонична катаракта, усложнена катаракта и други.

При контузия, когато лещената капсула се повреди, след седмици или месеци се развива катаракта под формата на травматична розетка. След перфоративно нараняване на роговицата или склерата, когато вътреочната течност изтече, често се получава помътняване на лещата. Когато самата лещена капсула се перфорира при нараняване, то в нея нахлува вътреочна течност - лещените маси набъбват и помътняват. Много рядко отверстието на лещената капсула се покрива от ирис и зараства. В тези случаи остава частична травматична катаракта.

При продължително общо (седмици и месеци) и локално лечение с кортизонови препарати, напр. при увеит, се наблюдават фини, субкапсулно разположени мътнини през задната лещена капсула. Тези мътнини, при своевременно спиране на лечението, по правило могат да претърпят обратно развитие. Те са необратими, когато кортизоновата терапия се провежда по жизнени показания, напр. при болест на Бехтерев или колагенози.

При миотонична дистрофия след 20-та година се срещат сиво-бели, често блестящи или подобни на кристали точковидни мътнини в лещената кора. Пълната клинична картина включва триада: хипотония на булба, катаракта, белези на миотония.

При всички вътреочни заболявания, може да се развие катаракта, като усложнение помътняване на лещата. Най-чести причини са хроничен иридоциклит, тапеторетинни дегенерации, старо отлепване на ретината, абсолютна глаукома, тумори, миопия. Катарактата се развива като паничковидно, блестящо помътняване на задния полюс, което задно напредва напред по оста на лещата. Тази форма на катаракта се среща при пациенти в средна възраст, съчетава се с тясна зеница, поради което се препоръчва в някои случаи интракапсулна екстракция, още повече, че циновите връзки са обикновено отслабени от възпалителен процес. От последния рецидив на възпалителния процес трябва да е минала поне една година, за да се предприеме операция. Въпреки постоперативното лечение с кортикостероиди, често зеницата отново се затваря, поради образуването на фина ексудативна мембрана. Накрая се образува вторична катаракта.

Други видове катаракта се лекуват от специалист офталмолог. Основният метод на лечение е хирургичният.

Други болести на лещата

Към други болести на лещата спадат афакия, изкълчване на лещата и други.

Афакия се нарича състоянието на окото след оперативно или травматично отстраняване на лещата му. Симптоми на афакичното око са дълбока предна камера, тъмна (черна) зеница, трептене на ириса при движение на окото и липса на акомодация. При афакия, ретинния образ се увеличава по размери. Ако само едното око е оперирано от катаракта, а другото вижда добре, се получава анизейкония (различна големина на образите върху двете ретини), към която се проявява непоносимост, тъй като образите са твърде различни и не могат да се сливат. Съществуват две възможности за корекция на афакията- комбинирана корекция на афакичното око с контактна леща и очила, или вътреочни изкуствени лещи, интраоклуларни лещи. Предимствата на интраокуларните лещи е, че с тях се получава приблизително еднаква големина на образите, подобно на окото с естествена леща. Те биват три вида: преднокамерни лещи, заднокамерни лещи и ирис-клипс лещи. Окото с поставена изкуствена вътреочна леща се нарича артифакично, а състоянието- артифакия.

Травматично изместване на лещата може да настъпи при всички по-силни удари върху лимба при очна травма. Това води до разкъсване на Циновите връзки със сублуксация или луксация на лещата. Травматичното изместване на лещата често се съчетава с едновременна руптура на предната хиалоидна мембрана на стъкловидното тяло. Наличността на стъкловидно тяло в предната камера означава разкъсване на нишките на цилиарното тяло и най-често сублуксация на лещата. Трептене на ириса при движение на окото се среща, когато са разкъсани повече от половината на Циновите връзки. След травмата лещата може да се луксира в предната камера или стъкловидното ряло. В първия случай лещата запушва преднокамерния ъгъл и вътреочното налягане се повишава, като се появяват силни болки. Във втория случай лещата се открива най-често да лежи в очното дъно. При вторична глаукома, вследствие на луксация на лещата в предната камера, се прави незабавна операция за отстраняване на лещата. При попадане на лещата в стъкловидното тяло поведението е различно. Ако очната ябълка е спокойна и с корекция се получава добра зрителна острота, не се предприема оперативно лечение.

Лечението на други болести на лещата се осъществява главно с хирургични методи.

Катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде

Към катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде спада катаркта при диабет.

При младите диабетици се наблюдават двустранно, в началото субкапсулно разположени вакуоли, като бели точковидни мътнини, свързани с водни пукнатини. В по-нататъшното протичане се наблюдават характерни радиални мътнини с формата на снежинки. Намаляването на мътнините може да предизвика транзиторна хиперметропия, а увеличаването им- миопия. При възрастните диабетици в шестото десетилетие се наблюдава катаракта 5 пъти по-често, отколкото у недиабетици в същата възраст. При млади диабетици, при които е започнало вече образуването на старческото ядро, се прави разрези и отстраняване на ядрото. При възрастни диабетици лечението на катаракта се осъществява чрез интракапсулна екстракция, очила, контактни лещи или екстракапсулна екстракция с вътреочна леща.

Лечението на катаракта и други увреждания на лещата при болести, класифицирани другаде, се състои главно в лечение на основното заболяване, довело до пявата и.

Симптоми и признаци при болести на лещата:

• Промени в зрението
• Болка в окото
• Подуване в областта на очите
• Сърбежи в областта на очите

Към болести на конюнктивата спадат възпалителни и невъзпалителни, структурни и функционални, травматични и дегенеративни заболявания на конюнктивата. Конюнктивата е тънка, с устройство на лигавица мембрана, която покрива предната част на очната ябълка и преминава върху задните повърхности на клепачите. Нормалната конюнктива е прозрачна, с лъскаво-влажен изглед и гладка повърхност. Тя улеснява подвижността на очната ябълка. С богатството си на лимфни образувания тя подпомага защитата от инфекция. Повечето болести на конюнктивата се характеризират с поява на болка, зачервяване и сълзене. Лечението на тези заболявания може да бъде консервативно или хирургично.

Видове болести на конюктивата:

Конюнктивит 

Конюктивитът представлява възпаление на конюнктивата - лигавицата, покриваща "бялото на окото" (склера) и вътрешната повърхност на клепачите, като възпалението може да засегне едното или и двете очи. Конюнктивитът е най-често срещаното очно заболяване и обикновено се нарича "червено око" (pink eye).

Има няколко форми на конюктивит, като най-често срещаните са:

Алергичен конюнктивит - резултат от действието на различни алергени - полени, парфюми, козметика, дим, домашен прах, капки за очи, хлорът в плувните басейни, контактни лещи. Симптомите включват: зачервяване (главно поради вазодилатация (разширяване) на малките кръвоносни съдове), оток на конюнктивата (хемоза), сърбеж, засилена слъзна секреция. Ако алергичният конюнктивит е в комбинация с ринит, състоянието се нарича алергичен риноконюнктивит.

Механичен/Иритативен/Токсичен конюнктивит:

• горен лимбален кератоконюнктивит
• кератоконюнктивит при лица, носещи контактни лещи
• синдром на халтавия клепач (Floppy eyelid syndrome)
• синдром на големия форникс (Giant fornix syndrome)
• педикулоза на клепачите (Pediculosis palpebrarum)
• кератоконюнктивит, предизвикан от медикаменти
• конюнктивална халазия

Вирусен конюнктивит - предизвикан от различни вируски, като: аденовирус, херпес симплекс вирус (HSV), варицела-зостер вирус (VZV), контагиозен молускус (Molluscum contagiosum). Вирусният конюнктивит често е придружен от инфекция на горните дихателни пътища, настинка или възпалено гърло. Симптомите на вирусния конюнктивит включват засилена слъзна секреция и сърбеж. Инфекцията обикновено засяга едното око, но може лесно да се разпространи към другото. При вирусния конюнктивит е налице дифузно порозовяване на конюнктивата, което лесно може да се сбърка с цилиарна инфекция на ириса (ирит).

Бактериален конюнктивит - предизвикан от различни бактерии. Най-често срещаните бактерии, причиняващи бактериален конюнктивит, са стафилококи, стрептококи, хемофилус и по-рядко Chlamydia trachomatis (хламидия трахоматис). Хроничните форми (тези, продължаващи повече от 3 месеца) най-често се дължат на Staphylococcus aureus, Moraxella lacunata или Грам-отрицателни ентеробактерии. При бактериалния конюнктивит се наблюдава: бързо зачервяване на конюнктивата, подуване на клепача, мукопурулентна (слузно-гнойна) секреция. Обикновено тези симптоми се наблюдават само при едното око, но инфекцията може бързо да се засегне към другото око в рамките на 2-5 дни. Този вид конюнктивит причинява изразено чувство за дразнене в окото, както и образуване на гъст, непрозрачен, сивкав или жълтеникава мукопурулентен секрет, който може да доведе до слепване на клепачите сутрин при събуждане. По клепачите на засегнатото око, както и по заобикалящата го кожа се образуват крусти (корички) от засъхналия гноен секрет. По-острите инфекции могат да бъдат болезнени.

Лечението при конюнктивит е насочено към етиологичния причинител на заболяването. Безразборното използване на локални антибиотици или кортикостероиди трябва да се избягва, тъй като антибиотиците могат да имат токсичен ефект върху организма, а кортикостероидите могат да удължат протичането на аденовирусни инфекции и да влошат инфекциите, причинени от херпес симплекс. Конюнктивитът обикновено е самоограничаващо за заболяване, което се излекува от само се бе си или след насочено лечение. В някои случаи обаче е възможно някои от формите на конюнктивит да доведа до сериозни усложнения, застрашаващи зрението, тъй като могат да доведат до увреждане на роговицата.

Други болести на конюнктивата

Към други болести на конюнктивата спадат пингвекула, птеригиум, ксероза на конюнктивата и други.

Птеригиум представлява триъгълна гънка на конюнктивата, която прораства по очния лимб върху роговицата в областта на клепачната цепка. Заболяването се явява най-често на възраст между 40-50 години. Птеригиума се състои от главичка, разположена върху роговицата, и тяло, разположено върху склерата. Главичката се състои от предна, безсъдова част, плътно сраснала с роговицата, и съдова част, хлабаво сраснала с роговицата. В съдовата част, и най-вече в тялото на птеригиума се наблюдават дегенеративни промени в колагенните и еластичните влакна на съединителната тъкан. Месестите и богато кръвоснабдени птеригиуми напредват много бързо към центъра на роговицата и причиняват в началото неправилен астигматизъм. По-късно могат да напреднат към центъра на роговицата, от което да последва силно намаляване на зрението. Счита се, че птеригиумът е проява на реактивен пролиферативен свръхвъзстановителен процес, настъпил вследствие на дистрофични възрастови промени в роговицата, лимба и конюнктивата под влияние на външните атмосферни фактори- ултравиолетови лъчи, прах, изсушаване и др. За лечение на птеригиум най-често се прилага проста ексцизия в здравата роговична тъкан или ексцизия на главичката на птеригиума и подгъването й под конюнктивата. Напоследък след ексцизията на птеригиума се поставят субконюнктивно кортикостероиди или още от първия следоперативен ден се започва радиостронциева бета-терапия. По този начин се цели да се спре развитието на новообразувани кръвоносни съдове и съединителна тъкан и прорастването им върху роговицата.

Ксерозата на конюнктивата се разделя на повърхностна (епителна) и дълбока (паренхимна). При повърхностната настъпва кератинизация на епитела вследствие хиповитаминоза А, намаление или липса на слъзна секреция, цикатрициални промени, изгаряния, радиотерапия и др. започва под форма на сивобелезникави триъгълни петна на Бито, които засягат повърхностните епителни слоеве на конюнктивата и се образуват по-често от темпоралната страна на лимба. Паренхимната склероза обхваща и подепителната тъкан. Конюнктивата става суха и лъскава като паргамент. Наблюдава се след травми, изгаряния и трахома. Лечението на заболяването се изразява в прилагане на витамин А локално и по общ път и възстановяване или заместване на слъзната секреция с изкуствени сълзи.

Лечението на други болести на конюнктивата се осъществява от специалист офталмолог и включва прилагане на консервативни и хирургични методи на лечение.

Увреждания на конюнктивата при при болести, класифицирани другаде 

Към увреждания на конюнктивата при болести, класифицирани другаде спадат туберкулозен конюнктивит, конюнктивит при сифилис, некротичен конюнктивит на Парино, пемфигус и други.

Туберкулозният конюнктивит се характеризира с образуване на язви със стръмни ръбове или с поява на малки туберкули и фунгоидни образувания. Първичен туберкулозен афект се наблюдава много рядко в областта на тарза или форникса. При него се подуват регионалните лимфни възли, които могат да фистулизират. Винаги трябва да се прави диференциална диагноза със саркоидоза, която често се усложнява с увеит и по-рядко с конюнктивит. При нея лезиите са билатерални под формата на грануломи или вегетации и никога улцерации.

Първичен афект на конюнктивата при сифилис е рядкост. Най-често се откриват регионални лимфни възли, които не са болезнени.

Некротичен конюнктивит на Парино се свързва с туларемия, туберкулоза, лимфогрануломатоза и други инфекции, които причиняват грануломатозни промени на конюнктивата. Проявява се с наличие на възелчета по клепачната и форниксовата конюнктива, които некротизират. Характерен белег е значителната преаурикуларна аденопатия, която може да фистулизира. Отокът на клепачите е значителен, с възможно развитие на елефантиаза.

Нерядко увреждания на конюнктивата при болести,класифицирани другаде, се съчетават с поражения на кожата и мукозните обвивки. Предполага се, че различни видове бактериални и вирусни инфекции, лекарствени средства, автоимунни процеси и др. могат да бъдат причина за появата им. В хода на тези заболявания засягането на конюнктивата се проявява с краткотрайни булозни промени и развитие на катарален или гноен конюнктивит. Впоследствие се появяват цикатрикси, симблефарони, трихиаза, изсушаване и ксероза на конюнктивата с помътняване на роговицата.

Пемфигусът е автоимунно заболяване. Засягането на конюнктивата може да бъде проява на генерализиран пемфигус или да е само локален процес. По-тежки промени се наблюдават при очния пемфигус. При него, освен конюнктивата се засягат фарингеалната, устната и гениталната лигавица. В началото се появява катарален конюнктивит, който се обостря с поява на були, които се пукат и на тяхно място се появяват цикатрикси с образуване на симблефарони, ксероза, улцерация и перфорация на роговицата. Заболяването рецидивира.

Симптоми и признаци при болести на конюктивата:

• Зачервяване на очите
• Симптоми, свързани с усещане за парене
• Подуване на клепачите
• Секретиране
• Слепване на клепачите

Към заболяванията на роговицата спадат пигментация и отлагания на роговицата, булозна кератопатия, корнеални едеми, дегенерация на роговица, кератоконус, наследствени дистрофии на роговицата и други.

Отокът на роговицата може да обхване само епитела или цялата роговица. Тя изглежда като надъхано стъкло, матирана, с неравна повърхност. Краткотрайният оток преминава без следа, но дълготрайният завършва с помътняване на роговицата.

Везикули по роговицата се наблюдават при възпалителни и дегенеративни заболявания и представляват задържане на течност между епитела и стромата на роговицата. Тъй като епителът е много нежен, те лесно се пукат и на тяхно място остават оголени участъци на роговицата. Инфилтрат на роговицата.

Инфилтратът на роговицата се образува при възпалителен процес в роговицата и се съпровожда с цилиарна или смесена инекция, болка, сълзотечение и фотофобия. Той представлява струпване на клетки, предимно левкоцити (бели кръвни клетки). В съответния участък роговицата губи блясъка си, става оточна, добива сиво-бял или жълтеникав цвят. Епителът в този участък е неравен. Инфилтратът може да се резорбира и роговицата да се възстанови изцяло, но може и да се разязви поради разрушаване на епитела и стромата на роговицата, след което настъпва ръбцуване без пълноценно възстановяване структурата на роговицата.

Роговичните дегенерации са последица от възпалителни или други очни и общи заболявания, довели до израждане на клетки в някои или всички слоеве на роговицата, демонстриращи се с различни мътнини.

Лечението на други болести на роговицата е комплексно и се осъществява от специалист офталмолог.

Видове болести на роговицата:

Пигментация и отлагания в роговицата

Към пигментация и отлагания в роговицата спадат кръвоизлив (хематокорнея), пръстен на Kayser-Fleischer, вретено на Krukenberg, линия на Staehli.

Пръстенът на Кайзер-Флайшер представлява тъмен кръг, който обгражда ириса на окото. Среща се при болестта на Уилсън, която се характеризира с нарушено обработване на медта от черния дроб, което води до нейното натрупване в различни органи на тялото. Пръстенът на Кайзер-Флайшер се състои от медни отлагания, разположени в зоната, където роговицата се среща със склерата, в Десцеметовата мембрана. Първоначално се появява като полумесец в горната част на роговицата. С напредване на заболяването, се появява втори полумесец в долната част на роговицата, което води до образуване на пръстен. Явлението протича без симптоматика. Идентифицира се случайно по време на преглед или при целенасоченото му търсене.

Вретеното на Крюкенберг представлява вертикална вретеновидна област, която се характеризира с повишена меланинова пигментация, разположена на задната повърхност на централната роговица.

Линията на Хъдсън-Стахли се характеризира с отлагане на желязо и се разполага на границата между средната и долната трета на роговицата. Локализира се в епитела на роговицата и обикновено е с около 0,5 мм дебелина и 1-2 мм дължина. Появата на тази линия не е свързана с патологично състояние и не изисква лечение.

Лечението на пигментация и отлагания в роговицата се осъществява чрез специалист офталмолог.

Булозната кератопатия

Булозната кератопатия е патологично състояние, при което се образуват малки мехурчета или були, в роговицата. Дължи се на роговична ендотелна дисфункция. При нормални условия, ендотелните клетки на роговицата я предпазват от прекомерна абсорбция на излишна течност, като я изпомпват обратно във вътреочната течност. Когато са засегнати от някакъв процес или травма, ендотелните клетки се увреждат или загиват. Тези клетки не се делят и тяхното увреждане води до трайна загуба на функциите им. Когато количеството ендотелни клетки намалее драстично, изпомпването на течност намалява и тя се движи напред към стромата и епитела. Излишната течност се утаявя и се получава оток на роговицата. Тъй като течността се натрупва между базалните клетки на епитела, получават се формации (були), които биват подложени на болезнени разскъсвания, с последващо освобождаване на тяхното съдържимо на повърхността. Тези образувания нарушават виждането и създават усещане за болка.

Лечението на булозна кератопатия може да се осъществи с прилагането на хиперосмотични очни капки, които да намалят отока; лекарства за лечение на глаукома за намаляване на притока на течност към роговицата и хирургични интервенции, с които да се заменят увредените тъкани.

Корнеални едеми

Корнеални едеми са състояния, които могат да обхванат само епитела или цялата роговица. При огледа, роговицата се описва като надъхано стъкло, с матирана и неравна повърхност. Краткотрайните корнеални едеми преминават без следа, но дълготрайните могат да завършат с помътняване на роговицата.

Лечението на корнеални едеми се състои в лечението на основното заболяване, довело до появата му. Локално могат да се прилагат противовъзпалителни капки за очи. В тежките случаи, когато отокът прогресира, може да се прибегне до кератопластика или трансплантация на роговицата.

Изменения на мембраната на роговицата

Изменения на мембраната на роговицата включват гънка на десцеметовата мембрана и руптура на десцеметовата мембрана. Десцеметовата мембрана представлява базална мембрана, която лежи между стромата и ендотелиалния слой на роговицата. Съставена е от различен тип колаген (тип 4) в сравнение със стромата. Ендотелиалния слой се локализира в задната част на корнеята. Дебелината на десцеметовата мембрана варира от 3 микрометра при раждането до 8-10 микрометра при възрастни.

Лечението на изменения на мембраната на роговицата зависи от тежестта на измененията. При значително увреждане на мембраната може да е необходимо трансплантация на роговицата, тъй като ендотелиалните клетки са зависими от нея и не могат да се възобновят без нея след нараняване.

Дегенерация на роговицата

Към дегенерация на роговицата спада аркус синилис и поясовидна кератопатия.

Аркус сенилис представлява бял, сив или син непрозрачен пръстен, разположен по ръба на роговицата. Образува се в резултат на холестеролови отлагания или хиалиноза на роговичната строма. Явлението зачестява с напредването на възрастта. Повече от две трети от мъжете и жените, в осмото десетилетие на живота, имат аркус сенилис. Появата на аркус сенилис се свързва с повишени нива серумния холестерол, липопротеините и липидите. Едностранната поява на аркус е признак за намаляване притока на кръв към незасегнатото око, поради заболяване на сънната артерия или очна хипотония. Констатацията на аркус сенилис при лица под 40 години изисква незабавни кръвни изследвания, за да се оцени възможността за липидниза нарушения в организма.

Лечението на дегенерация на роговицата е комплексно и се осъществява от специалист офталмолог.

Наследствени дистрофии на роговицата

Наследствените дистрофии на роговицата са група генетични заболявания, протичащи с прогресивни нарушения на нейната прозрачност. Дистрофиите на роговицата могат да протекат асимптоматично или да предизвикат сериозни нарушения на зрението. В зависимост от слоевете, които засягат, се срещат няколко вида роговична дистрофия:

- дистрофия на епителиалната базална мембрана - характеризира се с появата на много малки точици (микроцисти), сиви зони, които като цяло наподобяват очертанията на карта или пръстови отпечатъци. В повечето случаи протичат асимптомно, но понякога могат да се изявят с ерозии на роговицата, замъглено зрение, фоточувствителност и усещане за чуждо тяло в окото.

- гранулозна дистрофия на роговицата - характеризира се с развитието на малки гранули, приличащи на галета и появяващи се най-често през второто или третото десетилетия от живота. Намаляването на зрителната острота настъпва обикновено след четвъртото или петото десетилетие. Други симптоми на заболяването са фоточувствителност, болки в очите и ерозия на роговицата.

- петниста дистрофия на роговицата - индивидите с подобна форма на дистрофия на роговицата се раждат с ясна корнея, но в последствие могат да възникнат петна по нейната строма, обикновено на възраст между 3 и 9 години. Заболяването прогресира с намаляване на зрителната острота до загуба на зрението и поява на ерозии по роговицата.

- Фукс дистрофия - характеризира се с дистрофия на ендотелния слой на роговицата, която засяга обикновено двете очи. Заболяването се среща по-често при индивиди от мъжки пол между 30-40 годишна възраст, макар че симптомите свързани с нарушение на зрението се появяват към 50-60 годишна възраст. Болните често се будят със замъглено зрение, което постепенно се подобрява през деня. Това се обяснява с фактът, че сутрин роговицата е по дебела, което се дължи на задържането на течности по време на сън. Тази течност се изпарява в слъзния филм в хода на деня. С прогресиране на заболяването, задържането на течности се увеличава и това води до нарушено зрение през целия ден.

Диагнозата наследствени дистрофии на роговицата може да бъде поставена случайно, по време на рутинен преглед на очите. Потвърждава се чрез изследване направено с биомикроскоп.

Лечението на заболяването варира според вида и клиничната картина. При индивиди, които нямат симптоми не се налага незабавно лечение, а по-скоро редовно наблюдение, за да се открие прогресия на заболяването. Иначе лечението на дистрофия на роговицата включва използването на очни капки (смазочни, антибиотични), унгвенти, лазер терапия и трансплантация на роговицата.

Кератоконус

Кератоконус е прогресивно, невъзпалително заболяване на роговицата, което води до нейното изтъняване и изкривяване. В резултат намалява зрителната острота. Засягат се двете очи, но в различна степен. Всички слоеве на роговицата могат да бъдат ангажирани. Състоянието понякога се среща в комбинация с други очни или системни заболявания - кератоконюнктивит, ретинитис пигментоза, синдром на Ehlers - Danlos, синдром на Marfan, пролапс на митрална клапа, синдром на Даун. Потенциални рискови фактори за развитие на кератоконус са атопична предиспозиция (очни алергии), генетични фактори, носене на твърди контактни лещи.

Всички слоеве на роговицата се засягат, въпреки че характерните структурни изменения са фрагментация на базалната мембрана и Баумановата мембрана. Депонирането на желязо в базалните епителни клетки води до образуването на пръстен на Флайшер.

Кератоконус се появява типично през пубертета и прогресира докъм трето - четвърто десетилетие, но може да се появи във всяка възраст. Тъй като роговицата придобива неправилна форма, се развива прогресивно късогледство и астигматизъм. Зрението се замъглява, повишава се чувствителността към светлината.

Пациентите съобщават за нарушено зрение, с много незадоволителни опити да постигнат корекция с очила. Имат оплаквания от сърбеж и постоянно търкане на очите. Кератоконусът се разделя клинично на мек, умерен и напреднал.

- мек кератоконус - под 45D. Симптоми от страна на роговицата обикновено липсват. Налице е анамнеза за неуспешни опити за корекция с очила и неправилни стойности при кератометрия. Диагнозата се потвърждава от видеокератография.

- умерен кератоконус - налице са роговични признаци на кератоконус - стресови линии на Vogt, депониране на желязо в базалните епителни клетки, белези по роговицата. Кератометричните стойности превишават 45 - 52D.

- напреднал кератоконус - стойностите при кератометрия са над 52D, може да се появи остър хидропс - навлизане на вода в изтънената корнея.

Диагнозата се поставя въз основа на обективното състояние, симптоматиката, както и с помощта на кератометрия и видеокератография.
Диференциална диагноза се прави с диплопия, кератит, усложнения при носене на контактни лещи и др.

При лечение на ранен кератоконус може да се използват очила или меки контактни лещи. При умерен и напреднал кератоконус се носят твърди газопропускливи контактни лещи. Използването им често се съпровожда от развитие на непоносимост, алергични реакции, неоваскуларизация. Когато не може да се постигне задоволително виждане с лещи се преминава към хирургично лечение - кератопластика. Представлява трансплантация на роговица от съвместим донор.

Други деформации на роговицата

Други деформации на роговицата са десцеметоцеле, ектазия на роговицата и стафилом.

Десцеметоцелето е състояние на окото, при което се наблюдава изтъняване на стромата на окото до такава степен, че мембраната на Десцемет е единствения слой, който служи за запазване целостта на очната ябълка.

Ектазията на роговицата представлява състояние, наподобяващо кератоконус, но имащо разлечен произход. Почти винаги, причина за възникване на състоянието е рефрактерна хирургична интервенция, при която роговицата се изтънява. Поради по-тънката роговица, вътреочното налягане може да предизвика разширяване или раздуване на роговицата. Получената изкривена роговична повърхност, е причина за невъзможността за ясно виждане при носене на очила или меки контактни лещи.

Стафилом представлява необичайно изпъкване на увеална тъкан през слабо място на очната ябълка. Издатината, обикновено е черна на цвят, поради цвета на вътрешните слоеве. Това се дължи на отслабване на външния слой на окото (роговица или склера) от възпалително или дегенеративно състояние. В зависимост от местоположението на стафилома на булбус окули се различават преден, вмъкнат, цилиарен, екваториален и заден стафилом.

Лечението на други деформации на роговицата се осъществява от специалист офталмолог.

Други уточнени болести на роговицата

Към други уточнени болести на роговицата спадат анестезия на роговицата, хипестезия на роговицата и рецидивираща ерозия на роговицата.

Анестезията на роговицата е състояние, което се характеризира със загуба на корнеалния рефлекс, най-често дължащо се на увреждане на офталмичния клон на тригеминуса. Анестезия на роговицата може да се наблюдава и при травма, увреждане на мозъка, инсулт, синдром на Гилен-Баре и парализа на Бел.

Рецидивираща ерозия на роговицата е състояние, което се характеризира с неспособност на най-външния слой епителни клетки на роговицата, да се прикрепят към подлежащата базална мембрана. Състоянието е изключително болезнено, тъй като загубата на тези клетки води до оголване на чувствителни корнеални нерви. Често се наблюдава анамнеза за предходно нараняване на роговицата, но състоянието може да се дължи на роговична дистрофия или заболяване на роговицата.

Признаците и симптомите на рецидивираща ерозия на роговицата включват повтарящи се пристъпи на остра очна болка, усещане за чуждо тяло, фотофобия (чувствителност към светлината), сълзене и други. Диагнозата се поставя по време на щателен очен преглед. Изследващият може да наблюдава ерозиите с помощта на офталмоскоп, като понякога може да се използва и флуоресцеин.

Лечението на рецидивираща ерозия на роговицата е комплексно. Използването на контактни лещи може да помогне за предотвратяване абразията на роговицата по време на мигане. Прилагат се и различни лазерни методи за коригиране на дефекта.

Болест на роговицата, неуточнена

Болест на роговицата, неуточнена, може да бъде причинена от различни инфекциозни (бактерии, вируси) или автоимунни фактори. Въпреки разнообразието от причинители, основните симптоми при болест на роговицата се състоят в болка, сълзене, чувство за чуждо тяло и други. В някои случаи, след възпалителни заболявания на роговицата, могат да се появят цикатрикси или мътнини. Това води до нарушаване на зрението.

Лечението на болест на роговицата, неуточнена, е комплексно. Използват се различни антиинфекциозни средства или лазерни и хирургични интервенции.

Симптоми и признаци:

• Замъглено зрение
• Болка в окото
• Зрителни увреждания
• Оток на роговицата
• Виждане на окръжности около предмети и светлини
• Бял корнеален пръстен